19 млрд. евро за сградно обновяване: какво означава това за общините

16.03.2026

Около 19 млрд. евро ще бъдат необходими за обновяване на сградния фонд в България през следващите 10 години, показват данните от Националния план за сградно обновяване до 2050 г. От тях 11 млрд. евро са предвидени за жилищни сгради, а близо 8 млрд. евро – за публични и нежилищни сгради, включително училища, детски градини, болници и административна инфраструктура.

Мащабът на необходимите инвестиции ясно показва, че досегашният модел, базиран основно на грантово финансиране, няма да бъде достатъчен за постигане на необходимия обхват. За общините това означава необходимост от по-активна роля – както в подготовката и приоритизирането на проекти, така и в търсенето на комбинирани финансови решения и партньорства.

За общините това означава ключова роля както в изпълнението на публичните инвестиции, така и в активирането на процеса при жилищните сгради. Планът поставя акцент върху преход от кампанийни към постоянно действащи програми – промяна, която изисква по-добро планиране, координация и изграждане на устойчив местен капацитет. 

Сред предвидените мерки са създаването и развитието на Националния фонд за декарбонизация, както и изграждането на мрежа от центрове за комплексно обслужване, които да подпомагат гражданите и да улесняват достъпа до информация и финансиране. 

Планът предвижда не само мерки като топлоизолация и подмяна на дограма, но и по-цялостен подход към обновяването – включително модернизация на сградните инсталации, ремонт на конструктивни елементи и интегриране на възобновяеми енергийни източници. Това поставя акцент върху качеството и дългосрочния ефект от инвестициите, особено при публичните сгради, които са ключови за местните услуги.

Очакванията са чрез тези мерки да се постигне съществено намаление на енергийното потребление – с около 16% до 2030 г. и до 20–22% в по-дългосрочен хоризонт. Наред с това, обновяването има и пряк икономически ефект – намаляване на разходите за енергия и ограничаване на зависимостта от външни енергийни източници.

За общините ключово предизвикателство остава създаването на условия за по-лесен достъп до програмите – както чрез по-добра информираност на гражданите, така и чрез опростяване на административните процеси и развитие на местен капацитет за подготовка и управление на проекти.

Очаква се финансирането да бъде осигурено чрез комбинация от европейски средства, национален бюджет и нови финансови инструменти – посока, която ще изисква по-добра координация между институциите и по-активно участие на местно равнище.

Източник: БТА